Икономическият растеж – анемичен, недостатъчен и рисков. Какво да се прави?!

Европейската комвисия публикува обширната си прогноза (200 страници) за икономическия растеж в света през 2016 г., като „повиши“ вероятността за България на 2%.

Много или малко е това?

Отговорът на този въпрос се определя не от политиците, а от фона, на който се развива България – спрямо света и спрямо страните-членки на ЕС.

Първо, според икономическата теория по дефиниция растежът се определя като слаб, когато е между 1-3%, като среден – при динамика от 3-6% и като висок – когато е над 6%. От позициите на дефиницията България попада в групата страни със слаб растеж.

Второ, според това, дали страната изпреварва средния икономически растеж в света, при 2% ръст на България и 3,1% средно за света, страната ни се нарежда сред страните с недостатъчен растеж. Китай, между впрочем, се оплаква от слабия си растеж – едва… 6,5%, а също и САЩ – едва 2,3%. Образно казано, с този растеж и с този БВП на човек, страната ни отдавна е отпаднала от „А“ група и е на дъното на „Б“ група.

Трето, според „отдалечеността“ на страната ни по БВП на човек от населението от средното ниво на БВП в страните-членки на ЕС, изискването за „догонващ растеж“ означава при прогнозирани 1,8% за целия ЕС, България да се развива с 6-7% средногодишно, за да не изостава. Обратно казано, при скромните 2% растеж страната ни ще има „изоставащо развитие“, ще се характеризира като бавно развиваща се и като непривлекателна за своите граждани. Същевременно други страни-членки на ЕС, като Ирландия, ще отбележат 4,9% ръст, съседката Румъния – 4,2%, Малта – 4,1%, Полша – 3,7%, „социалната“ Швеция – 3,4%, „либералните“ Литва и Латвия – по 2,8%, Испания „в криза“ – 2,6% и т.н. Единствената страна-членка, който ще се „доближава“ към бедна България, се оказва съседката Гърция – с отрицателен растеж от -0,3%, но по |БВП на човек тя остава чувствително над България, без шансове за десетилетно „изравняване“ с нас.

Като синтез: 2% растеж за България означава анемия, изоставане и множество рискове за бъдещето. То това е и диагноза за ЕС като цяло – Брюксел чрез „Плана Юнкер“ не е в състояние да осигури догонващо развитие на най-бедните страни-членки, не притежава стратегическо мислене и не може да координира и синхронизира бъдещето на страните-членки.

Изводите за България са песимистични:

1. Страната ни ще продължи да „прелива свежа кръв“ на по-развитите страни. Макар и с по-слаб отток от началото на „пазарната икономика“ и раздържавяването в България, но страната ни ще продължи да се обезлюдява.
2. Относително по-бедната държава, отколкото другите членки на ЕС, много по-трудно ще се справя с рисковете – нахлуване на мигранти (макар и като транзит); поддържане на по-слабо ниво на здравеопазване, образование и култура; съответно – по-ниско квалифицирана и без системни трудови навици работна сила, предполагаща както недостиг на квалифицирани кадри, така и висока безработица (за 2016 г. прогнозата е лоша – 8,6%); по-корумпирано управление; относително по-малки инвестиции в инфраструктура и т.н.
3. Бедността (относителна и абсолютна) ще продължи да търси своя нов месия – дали ще е дебеляновски, дългарски, националистически или мутренски – все едно, но който ще обещава светло бъдеще и неуморен възход.

Какво да се прави?

Спасението не е само в премахването на „плоския данък“ и в преразпределението на доходите, а в растеж – динамичен, изпреварващ света и догонващ средното ниво на ЕС. Пациентът-българин, опирайки се само върху собствените си сили, няма да се справи сам с тази задача.

Пред България се очертават три алтернативи:

1. Или страната ни да остане „формален член“, но вечно изоставащ, на великия Европейски съюз, като винаги гледа в устата г-жа Меркел и слуша с преводач Брюксел, отговаряйки на всичко с „йес“. Това е пътят на помияра, гледащ с надежда за къшей хляб в ръцете преминаващите покрай него.
2. Или България да тропне с юмрук по масата, заедно с по-бедните страни от ЕС, настоявайки за „План за догонващо развитие“, доста по-добри от очевидно непродуктивните „План Юнкер“ и „План ПЕС“.
3. Или България, която се е устремила по показатели на социално и икономическо развитие да търси други пътища към своето бъдеще.

Думата имат управляващите в Брюксел (и Берлин, и Вашингтон) и, разбира се, в София. Брюксел знае какво е необходимо, но не го може и не смее да го направи; София – нито го знае, нито го може.

 

Реклама

Hello world!

Welcome to WordPress.com. After you read this, you should delete and write your own post, with a new title above. Or hit Add New on the left (of the admin dashboard) to start a fresh post.

Here are some suggestions for your first post.

1. You can find new ideas for what to blog about by reading the Daily Post.
2. Add PressThis to your browser. It creates a new blog post for you about any interesting  page you read on the web.
3. Make some changes to this page, and then hit preview on the right. You can alway preview any post or edit you before you share it to the world.