Към съдържанието

Икономическият растеж – анемичен, недостатъчен и рисков. Какво да се прави?!

май 11, 2016

Европейската комвисия публикува обширната си прогноза (200 страници) за икономическия растеж в света през 2016 г., като „повиши“ вероятността за България на 2%.

Много или малко е това?

Отговорът на този въпрос се определя не от политиците, а от фона, на който се развива България – спрямо света и спрямо страните-членки на ЕС.

Първо, според икономическата теория по дефиниция растежът се определя като слаб, когато е между 1-3%, като среден – при динамика от 3-6% и като висок – когато е над 6%. От позициите на дефиницията България попада в групата страни със слаб растеж.

Второ, според това, дали страната изпреварва средния икономически растеж в света, при 2% ръст на България и 3,1% средно за света, страната ни се нарежда сред страните с недостатъчен растеж. Китай, между впрочем, се оплаква от слабия си растеж – едва… 6,5%, а също и САЩ – едва 2,3%. Образно казано, с този растеж и с този БВП на човек, страната ни отдавна е отпаднала от „А“ група и е на дъното на „Б“ група.

Трето, според „отдалечеността“ на страната ни по БВП на човек от населението от средното ниво на БВП в страните-членки на ЕС, изискването за „догонващ растеж“ означава при прогнозирани 1,8% за целия ЕС, България да се развива с 6-7% средногодишно, за да не изостава. Обратно казано, при скромните 2% растеж страната ни ще има „изоставащо развитие“, ще се характеризира като бавно развиваща се и като непривлекателна за своите граждани. Същевременно други страни-членки на ЕС, като Ирландия, ще отбележат 4,9% ръст, съседката Румъния – 4,2%, Малта – 4,1%, Полша – 3,7%, „социалната“ Швеция – 3,4%, „либералните“ Литва и Латвия – по 2,8%, Испания „в криза“ – 2,6% и т.н. Единствената страна-членка, който ще се „доближава“ към бедна България, се оказва съседката Гърция – с отрицателен растеж от -0,3%, но по |БВП на човек тя остава чувствително над България, без шансове за десетилетно „изравняване“ с нас.

Като синтез: 2% растеж за България означава анемия, изоставане и множество рискове за бъдещето. То това е и диагноза за ЕС като цяло – Брюксел чрез „Плана Юнкер“ не е в състояние да осигури догонващо развитие на най-бедните страни-членки, не притежава стратегическо мислене и не може да координира и синхронизира бъдещето на страните-членки.

Изводите за България са песимистични:

  1. Страната ни ще продължи да „прелива свежа кръв“ на по-развитите страни. Макар и с по-слаб отток от началото на „пазарната икономика“ и раздържавяването в България, но страната ни ще продължи да се обезлюдява.
  2. Относително по-бедната държава, отколкото другите членки на ЕС, много по-трудно ще се справя с рисковете – нахлуване на мигранти (макар и като транзит); поддържане на по-слабо ниво на здравеопазване, образование и култура; съответно – по-ниско квалифицирана и без системни трудови навици работна сила, предполагаща както недостиг на квалифицирани кадри, така и висока безработица (за 2016 г. прогнозата е лоша – 8,6%); по-корумпирано управление; относително по-малки инвестиции в инфраструктура и т.н.
  3. Бедността (относителна и абсолютна) ще продължи да търси своя нов месия – дали ще е дебеляновски, дългарски, националистически или мутренски – все едно, но който ще обещава светло бъдеще и неуморен възход.

Какво да се прави?

Спасението не е само в премахването на „плоския данък“ и в преразпределението на доходите, а в растеж – динамичен, изпреварващ света и догонващ средното ниво на ЕС. Пациентът-българин, опирайки се само върху собствените си сили, няма да се справи сам с тази задача.

Пред България се очертават три алтернативи:

  1. Или страната ни да остане „формален член“, но вечно изоставащ, на великия Европейски съюз, като винаги гледа в устата г-жа Меркел и слуша с преводач Брюксел, отговаряйки на всичко с „йес“. Това е пътят на помияра, гледащ с надежда за къшей хляб в ръцете преминаващите покрай него.
  2. Или България да тропне с юмрук по масата, заедно с по-бедните страни от ЕС, настоявайки за „План за догонващо развитие“, доста по-добри от очевидно непродуктивните „План Юнкер“ и „План ПЕС“.
  3. Или България, която се е устремила по показатели на социално и икономическо развитие да търси други пътища към своето бъдеще.

Думата имат управляващите в Брюксел (и Берлин, и Вашингтон) и, разбира се, в София. Брюксел знае какво е необходимо, но не го може и не смее да го направи; София – нито го знае, нито го може.

 

Реклама

From → Uncategorized

Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: